Щом можеш, погледни луната.
Там, от светлата страна,
Аз съм седнал и чакам
тебе, скитнице,сам.
Гледам към звездите вечер.
Търся твоето лице.
Лунен вятър с глас далечен
все за тебе ми шепти.
Как си влюбена. Точно в мен.
как звездички си намерила
във очите ми да светят...
Слушам приказката дълга.
Лунен вятър ми шепти...
Хайде, Скитнице, побързай,
и Луната завърти!
Там ли си,кажи?!