Денят повдига своито було,
разтварям своите очи.
Ухото нежни звуци чуло,
любов по тялото,задълбочи!
И спомени в ума изплуват,
за нежни,някакви мечти,
а думите красиво се редуват,
с надежда и любов се събуди!
Жена от захарен памук –
ефирна, ароматна, сладка.
За празника е само тук.
Но празниците траят кратко.
Любов, хем нежна, хем проклета,
сто глупости на търкалета
която върши, и вършее,
и мачка… Аз не знам къде е,
но само да я срещна нея,
сто пъти ще я преживея!