Спомни си,че ме сътвори от глина,
нима ще ме превърнеш в пепел!?
Душата ми е твоя,знаеш,
дори да си я искам....
не мечтая!
И знам,ще дойде време,
пред тебе да застана,
простими Господи,и дай ми бреме,
което сам да мога да преодолея!
До мен си,зная неотлъчно,
помагаш ми дори да не заслужавам,
на мене само ми е мъчно,
да се поправя...
сам се задължавам!