Аз си мислех,че накак си ще те измисля, и в миговете на самота вечно да те имам? Животът си сега,като осмисля, частичките от тебе,тайно взимам! Докосвам те,целувам и прегръщам, и в най-щастлив,се бавничко превръщам, и туй ми стига,нищо,че е виртуално, и никога не ми ставало банално! Целувките ми,знам,че ти харесват, и щастие край нас струй, но зная те не могат да заместят, истинското,що доставя ни....онуй! Мигът,на щастие,не можем да го спреме, но на кой ли за нас,със тебе ще му дреме, че искаме да слеем сърцето си в едно, във вечността,да бъдем с тебе заедно!