При Него ще подиря вечност
в обятията Ти да остарея.
Обичам прави думи с нежност,
да Те прегърна, плача и копнея.

Порутена пред Теб, душата
да съградиш с покаяние застана.
Ще се насиля през тълпата
ръката Ти ще хвана.

И тази болест самота,
любовта Ти ще прогони.
И тогава моята душа,
дарена, ще отрони.

Нажален не ще се рея,
за жертвата, хвала ще пея.