Луната безмълвно пак мълчи, обсебва цялото ни време, но  имам време за моите мечти, не искаме и за миг да се поспреме! Не мога да забравя нито миг, прекаран с твоито нежно тяло, започнал в ранен заник, завършващ в ранно утро бяло! Не мога,и не искам да се спра, дори грехът ми да нарастне, и в ранна тихичка зора, любовта към теб не ще угасне! Обичам те,защото си с душа, която знае да обича, и знай,че няма да мълча, ще викам и крещя,че те бичам! Не спират мислите ми,все към теб летят, желая пак аз твойто нежно тяло, и нека дните бавно се редят, ще те рисувам пак във снежно бяло! Със пръсти даже уморени, пак пясъка ще ровя, очите мои вече озарени, за тебе пак широко ще отворя! Обичам те,и знам,че ме обичаш, за нас живота е решил, не можеш вечно да отричаш, че стеб съм някак съгрешил!