При Него ще подиря вечност  в обятията Ти да остарея.  Обичам прави думи с нежност,  да Те прегърна, плача и копнея.    Порутена пред Теб, душата  да съградиш с покаяние застана.  Ще се насиля през тълпата  ръката Ти ще хвана.    И тази болест самота,  любовта Ти ще прогони.  И тогава моята душа,  дарена, ще отрони.    Нажален не ще се рея,  за жертвата, хвала ще пея.