Постинг
04.02.2017 07:01 -
Прахоляци
Бях ли жив,
не спомня си вече?
Щастлив ли бях,
така и не разбрах?
Душата бледа,
иска да живее,
животът гаден,
прави я на прах!
И този прах
посипва се по мене,
не дава глътка за живот,
тъгата тегне като бреме,
като загинал в боя,
някакъв пилот!
Но споменът във мене жив е,
как двама с теб легло делихме,
как нежно галех ти косата
целувах те и по устата!
И аромата няма да забравя,
помага ми,пак да се изправя!
не спомня си вече?
Щастлив ли бях,
така и не разбрах?
Душата бледа,
иска да живее,
животът гаден,
прави я на прах!
И този прах
посипва се по мене,
не дава глътка за живот,
тъгата тегне като бреме,
като загинал в боя,
някакъв пилот!
Но споменът във мене жив е,
как двама с теб легло делихме,
как нежно галех ти косата
целувах те и по устата!
И аромата няма да забравя,
помага ми,пак да се изправя!
Няма коментари
