Отмина времето,когато,
живота беше...свобода.
Сега живеем в мрачно време,

 Какво си ти,какво съм аз?
Прашинка от подметката на Бог!
Дори да викам с пълен глас,

 Секунда от живота си откраднах,
пред теб заставам на колене.
Не моля за богатство или младост,

 Отмина времето,когато,
живота беше...свобода.
Сега живеем в мрачно време,

 Сърцето ми е празно,но защо ли,продължавам?
Нима за мене няма място в този свят?
Животът ми отмина,и още се надявам,

 Във време на пандемия,
и странни ограничения,
пак лятото дойде,

 Пред прага на Новата година, за себе си,аз сам разбрах. Животът сякаш бързо си отмина, за любимите си хора,здраве пожелах! С любов пред Бога,на колени Му застанах, помолих го да чуе моите слова. И в себе си,силно се надявах, и искренно ...

 Нямам време,без Господ да живея,
животът ни е кратък,туй го знам.
Греховете мои,трябва да преодолея,

Дарил ме Бог,с любов да дойда на земята,
живот ми даде,с благодат.
Живея го,и търся пътя и вратата,

Ний знаем,как изедника да изтърпим,
ще дойде ден,и ще го покорим!
Търпението на народа се изчерпва,

На прага сме на Новата Година,
старата,вече си замина.
За някои добра си беше,

Миг,единственна секунда,
и хоп,прескачаме във другата година!
Какво ни даде старата,