С теб ще си направим есен,
и животът ни ще стане лесен,
ще го пеем като песен,

Ще си нарисувам небе,
с много звезди,
и най-ярката,ще си ти!

Имах те,
но знаех,че някога ще те загубя!
Не искам,и не мога,

Ще чакам. Още дълго ще те чакам
защото свикнах все да съм си сам.
Защото свикнах със студа и мрака

Днес навършвам пет до пет,
малко повече от половин век!
Ще почерпя с уйски с лед,

Рисувам те,
и винаги ще те рисувам.
С пръсти ще те рисувам,

Уж си тук,а толкова далече,
тупти сърцето ми за теб,момиче,
долавям сякаш,искам да ми кажа само,

Щом можеш, погледни луната.
Там, от светлата страна,
Аз съм седнал и чакам

При Него ще подиря вечност
в обятията Ти да остарея.
Обичам прави думи с нежност,

"И как така хората се променят?!И как така захвърляме уважението си един към друг и лесно заменяме с нещо материално?!Това ли замества уюта в дома,това ли са хванатите ръце и думите:"Аз съм тук.До теб."
Та нали цял живот търсим любовта,за...

Тя е....сладка,
тя е...като мед,
тя е...мека,

Пишем реално,
пред нета
виртуално,